„На този метал принадлежи бъдещето“ Д. И. Менделеев
Днес жизненоважен за съвременния живот, алуминият някога е бил по-скъп от златото.
Човечеството се натъква на алуминий много преди да бъде произведен металът, който познаваме днес. Легенда от Плиний Старши, римски учен, разказа историята на занаятчия от първи век, представяйки на Тиберий, римския император, чаша, изработена от непознат метал, приличащ на сребро, но много по-лека. Невероятно външно красива, необичайна чаша със сребърен блясък изненадва всички със своите свойства. Занаятчията, очаквайки наградата за откритието си, казва, че е получил този нов материал от най-обикновената глина. Но владетелят решава да предотврати срива в стойността на златото и среброто, за това издава заповед да сеунищожи работилницата, където е получен металът чудо. Чудото метал. И така знаятчията изгубил главата си. Това е само една легенда, и тя не се взема под внимание в света на науката, защото науката изисква факти.
Алум, сол на алуминиева основа, се използва широко в древността. Командир Архелай открил, че дървесината е практически огнеустойчива, ако се обработва с помощта на алуминиев разтвор; предпазвайки дървените му укрепления от пламтяща атака. Алумът се използва в цяла Европа от XVI век нататък: в кожената промишленост като дъбилен агент, в производството на хартиена пулпа за оразмеряване на хартия и в медицината, т.е. дерматология, козметология, стоматология и офталмология.
Името на алуминия идва от „Алум“, което на латинско наименование „alumen“. Това име е дадено от Хъмфри Дейви, английски химик, който през 1808 г. открива, че алуминият може да се произвежда чрез електролитично редукция от алуминий (алуминиев оксид), но не успява да докаже теорията на практика.
През 1825г. Ханс Кристиан Ерстед от Дания е успява да произведе алуминиева сплав. Но това все още не е чист алуминий. Работата на Ханс Кристиан е продължена от Фридрих Волер, немски химик, който се заема да изработи 30 грама алуминиев прах на 22 октомври 1827 г. Чак след 18 години непрекъснати експерименти, Фридрих създадава малки топчета от втвърден разтопен алуминий (глобули), това се случва през 1845г.
Откриване на алуминиева руда
През 1821 г. геологът Пиер Бертиер открива червеникави глинести скални находища във Франция. Скалата е кръстена боксит на Les Boux, местността, където е намерена.
Анри-Етиен Сент-Клер Девил, изключителен френски химик и технолог, прехвърли химическия метод за създаване на алуминий, открит от учените, в промишлено производство. Той усъвършенства процеса на Woehler и произвежда първия индустриален алуминий заедно с партньорите си в Charles и Alexandre Tissier в Руан (Франция) през 1856 г.
200 тона от метала са произведени за 36 години (1855-1890), когато се прилага химическият метод, разработен от Сент-Клер Девил
Произведеният метал приличал на сребро, бил лек и скъп, поради което по това време алуминият се смятал за елитен материал, предназначен за орнаменти и луксозни предмети. Смята се, че първите алуминиеви изделия са били медали, направени по време на управлението на Наполеон III. Наполеон подкрепялразвитието на производството на алуминий, а Фридрих Волер проектирал дрънкалка за престолонаследника Луи Наполеон от алуминий и злато.
Още тогава Сент-Клер Девил смятал, че бъдещето на алуминия няма просто да бъде свързано само с бижута: «Няма нищо по-трудно от това да накарате хората да използват нов метал. Луксозните предмети и орнаменти не могат да бъдат единствената сфера на приложението му. Надявам се, че ще дойде време, когато алуминият ще служи за задоволяване на ежедневните нужди.»
До края на 19-ти век. всичко се променя. Везе има нов метод на производство, който е разработен от Чарлс Хол и Пол Херълт. Трябва да се отбележи, че и двамата учени работят отделно, но и двамата прилагат електролизата на разтопен алуминиев оксид. Този метод се изплаща. Но имало само един недостатък – висока стойност на електричеството. Австрийският инженер Карл Джоузеф Байер усъвършенства технологията и я направи по-евтина. Основите и принципите, които определят тези учени, важат и до днес.
Алуминиевата индустрия се създава в продължение на няколко десетилетия. Историята на „глиненото сребро“ приключва и алуминият се превърща в нов индустриален метал. Новият материал, който не е бил известен толкова дълго, има полезни и уникални свойства. Единственият недостатък е неговата ниска сила, която пречи на въвеждането му в определени области.
Най-голямата революция за алуминия обаче е използването му в авиацията, откъдето идва и името „крилат метал“. Изобретателите и авиаторите по целия свят работят за развитието на контролирани летателни апарати през този период.
Междувременно алуминият набира популярност и започва да се използва за масовото производство на домакински съдове, които бързо и почти напълно заместват медни и чугунени съдове. Алуминиевите тигани и тенджери са леки, топли, охлаждат бързо и не ръждясват.
През 1957 г. СССР извежда в орбита първия изкуствен спътник. Корпусът на сателитите се състояли от две отделни алуминиеви полусфери, съединени заедно. Всички последващи космически превозни средства са произведени с помощта на алуминий.
Алуминиевата консервна кутия, емблематичен продукт, превърнал се в една от най-големите алуминиеви стоки, символ на екологичността и фокусна точка в областта на изкуството и дизайна, се появява в САЩ през 1958 г. Изобретението на консервите е споделено между Kaiser Aluminium и Coors , Coors били не само първата компания, която продават бира в алуминиеви кутии, но и започват организирането на събиране на празни кутии с помощта на система за рециклиране. Coca-Cola и Pepsi започват да продават напитките си в алуминиеви кутии през 1967г.
От 9-ти до 20-ти век производството на алуминий се е увеличило от няколко тона годишно до над 30 000 000 тона.
Както можете да видите, историята и развитието на алуминия и индустрията са уникални. Този метал остава загадка за хилядолетия и бързо се превърща в най-популярния структурен материал само за един век съществуване.
https://shop.smartmetalgroup.com/metali/aluminii
Вижте страницата на друг език:
Болгарский